Паричното обращение по българските земи до Освобождението от Турско робство


    Със закон от 1844 г. в Турската империя, в чийто граници са и българските земи се възприема биметална парична система при съотношение злато - сребро 1:15.
За основна парична единица е приета турската лира, съдържаща 7,216 г. злато с проба 916,6/1000. Една турска лира се дели на 5 меджидии, а всяка меджидия на 20 гроша.

    В началото на 30-те години на XIX век Турската империя е изправена пред сериозни икономически затруднения. Тези затруднения се пораждат от възстановяването на независимата гръцка държава, обособяването на автономно сръбско княжество, усложнената обстановка след войната с Египет и от всеобщата анархия, обхванала всички структури на местната и централната власт. Властвувал подкупният чиновнически апарат и самозабравили се бейове и аги, управляващи балканските провинции. За да спре настъпващия залез на империята, Високата порта започва да извършва реформи във всички сфери на икономическия и обществения живот. Някои от тези реформи поставят началото на стопанската обнова в българските земи и дават тласък в хода на всички български възрожденски процеси.

    През онези години в Цариград се обособява българска колония, наброяваща (според тогавашната статистика) между 30 и 40 хиляди души. По-инициативните българи се захванали със самостоятелна работа и отваряли собствени дюкяни, а останалите предпочели да станат наемници в големите султански работилници. Всички те обаче се организирали в свои български еснафски сдружения, което показва засилващо се национално чувство сред стопански активната част от българското население. Особено силно влияние придобил разположеният в цариградския квартал Галата български абаджийски еснаф, който по това време шиел униформите на турската армия и на многобройния чиновнически апарат. Пак според тогавашната статистика от всички българи в Цариград 8000 са абаджии, 5000 кожухари, 500 търговци и т.н.
Кантори на по-влиятелните търговци като братя Тъпчилещови, Каравелови, Моравенови и Симови били разпръснати из целия град.

    Не така стояли обаче нещата в българските земи, където 80 % от населението е селско, занимаващо се с животновъдство и земеделие. Земята се обработва по най-примитивни начини, води се самозадоволяващо се стопанство. При всяка по-лоша реколта селяните са принудени да търсят средства за следващата обработка на земята от самозабравилите се дребни аги. Често се налага работливите селяни да залагат примитивните си оръдия на труда или да продават продукцията си на ,,зелено" на обидно ниски цени. Всички тези условия довеждат до процъфтяване на лихварството. В средата на XIX век то се развива до такава степен, че през 1852 г. султанът издава ферман, с който лихвата е ограничена до 8 %. Разбира се, този ферман изобщо не е спазван.

    В онези години с градовете се търгувало в много редки случаи и то за най-необходимите стоки - предимно железарски и кожени изделия. Селяните получават тези стоки срещу излишъците си от зърнени храни, вълна, месо и сурови кожи. Властвала натуралната размяна. Мрачната картина се допълва и от непосилните данъци и ангарията, с които допълнително се утежнявал животът на българските селяни.

    Въпреки опитите на Високата порта за значителни промени, те така и не се осъществяват. Икономическата криза се задълбочавала. А Империята продължавала да бъде дълбоко затворена за индустриално развиваща се Европа.

    През февруари 1856 г. Високата порта обнародва Хатихумаюн - акт, с който отново потвърждава амбициите си за нови промени. Година след това е приет нов закон за земята, започнало осъществяването на нова административна реформа.
През 1862 г. са подписани нови търговски договори с Франция, Англия, Испания, САЩ и други страни.

Турска банкнота 'кайме'- емисия 1877г.

    През 1863 г. е основана Имперската отоманска банка, като и е дадено правото да издава банкноти (т.н. каймета - б.а). Тези първи турски книжни пари обаче претърпяват пълен провал. Банката е далече, пътят до нея е дълъг, скъпоструващ и несигурен. Въпреки огромната наличност на злато в банката, замяната на банкнотите е практически невъзможна. Хората са недоверчиви към тези ,,книжни късове" и не ги приемат като парични средства. През тези години се използват всевъзможни сребърни монети, а при по-крупните сделки са използвани златни лири. Да не забравяме обаче, че в търговията все още голям процент заема натуралната размяна.

    Реформите започват да се усещат по българските земи след 1864 г., когато за управител на Дунавския вилает е назначен Мидхад паша. Той полага видими усилия в европеизацията на административния център на вилаета - град Русе и организира строителството на пътна мрежа в Северна България. През 1866 г. е открита и първата железопътна линия, свързваща Русе с Варна, а малко по-късно са довършени линиите Търново - Ямбол и Солун - Скопие.

    Мидхад паша подкрепя също така създаването на т. нар. ,,земеделски каси". Тези каси се създават за подпомагане на населението, тъй като лихварството продължавало да процъфтява. Дори през 1864 г. е приет специален закон, с който размерът на лихвата е определен от 12 % до 15%, т.е. каквато обикновено е била преди излизането на фермана, а и този от 1852 г., определящ лихвата на 8 %, така и не е прилаган. .

    Първата каса е образувана през 1864 г. със задължителни вноски от селскостопанска продукция в натура. Събраните зърнени храни и другите селскостопански продукти са продавани, а сумите са използвани за раздаване на заеми срещу минималната законна лихва от 12 %. Земеделските каси всъщност са и първите кредитни организации в България. Има данни, че до 1876 г. тези каси годишно са разполагали с оборотен капитал от 66 000 гроша.

    Първото кредитно учреждение в българските земи преди Освобождението е създадено във Варна през 1869 г. То носи името ,,Българско търговско дружество" и се занимава с даване на заеми под лихва. Средствата му постепенно нарастват и през 1872 г. то разполага с 250 000 гроша.

     Някои от по-заможните и по-добре подготвени българи се впускат смело в акционерни дружества и в кредитното дело. Само през последните две десетилетия на османското владичество по българските земи възникват около 40 акционерни дружества, включително и едно параходно дружество. В Пловдив и Габрово дори са направени опити за откриване на български банки, но за съжаление усилията в тази насока не дали резултат.

    Българските търговци също постигали добри резултати като търгували с близки и далечни страни. Така например през 1869 г. фирмата на братя Тъпчилещови разполагала с капитал на обща стойност 590 865 гроша, а с всяка изминала година той се повишавал.
В навечерието на Освобождението наред с фирмата на братя Тъпчилещови с крупни капитали работели и фирмите на братя Евлоги и Христо Георгиеви, Тошкови, Гешови и други. Манифактурните предприятия достигнали 500, а функциониращите фабрики били 11.

    Все пак реформаторската политика на Високата порта донякъде оказала стимулиращо въздействие за развитието на селското стопанство, търговията, фабричното и манифактурното производство в българските земи. В сравнение с предходните столетия промените са безспорни, но като цяло стопанската инициатива на българите до Освобождението не успява да доведе до изграждане в българските земи на модерно земеделие и индустрия.
Чуждото политическо господство не осигурява гаранции нито за свободно движение на капитали, нито за развитие на частната собственост. Това неминуемо забавя темповете на социално-икономическите промени в българското общество и се отразява негативно върху хода и крайните резултати на всички останали възрожденски процеси по българските земи.


Следва продължение ...